Игри

Информация за страница Радуил

       Самоковското село Радуил се разполага в район с предимно планински характер, като само осемдесет километра го делят от столицата София и 117 – от втория по големина град в страната Пловдив. Републиканската пътна мрежа в този район е представена от изключително добре поддържан и поради това лесно проходим по всяко време на годината второкласен път. В самоковската община това село е второто по големина, като неговата надморска височина е близо 884 метра. Благодарение на близостта на река Марица, от нея идват сравнително топли течения, което пък спомага за умерения характер на климата. Интересен за отбелязване от историческа гледна точка е фактът, че няма никакви писмени документи или свидетелства по отношение възникването на селото. Но видният български историк изследовател Росица Ангелова през 1948-ма изнася данни по разкази на местни жители, че мястото възниква близо 150 години преди съществуването на областния град Самоков. От своя страна градът се появява през 14-ти век след завладяването ни от османците.

       Рударските селища в турската империя по време на робството се ползват с особени привилегии от властта, като Радуил е едно от тези населени места. Освен собственика на ковачниците за желязо, по тези места няма никакви представители на турското население. Преди да бъде извозено до до Турция, желязото се подлага на коване и обработка, така че да добие формата на пръти. Въпросният притежател на ковачниците лично отговаря за наемането на хора, които работят в местността Видните. По време на османското робство земеделието е развито в изключително слаба степен, но за сметка на това повечето хора активно се занимават с направата на дървени въглища или по-точно – с тяхното добиване. Маданите, по време на турското робство много известни навсякъде по страната, постепенно изчезват от сцената на живота. За радуилския такъв се знае, че е последният за целия Балкански п-ов, като дейността му се прекратява някъде през 1900-та година. Но след изчезването на тази дейност обработката и добивът на дърво остават основният поминък на населението. Бичкиите за биченето на трупи стават доста популярни в региона и такива около селото се изграждат с десетки. Самопомощ е първата по-известна кооперация за дърводобив, възникнала в селото през 1920-та година.

       Юзината на кооперацията в Радуилово става главният виновник в положителен смисъл жителите да се сдобият с електричество и в техните домове да светнат лампи. Благодарение на закупения от Австрия гатер, кооперацията работи доста успешно и в полза на населението. Освен водна юзина за ток, в селото започва да функционира и парова централа. Едно много важно историческо събитие за страната – Съединението от 6-ти септември 1885-та година, изиграва решаваща роля за освобождаването на селото от османското нашествие. До тази дата селото изпълнява статут на гранично населено място, като и към днешна дата старата държавна граница е всъщност землищната граница между град Самоков и селото. В своите книги за селото разказват както български, така и чуждестранни писатели. Когато Ахмед Мелек Паша праща в района Евлия Челеби, изследователят описва страната в своите пътеписи. По думите на Челеби селото се намира близо до известната река Хеброс, старото име на Марица, а тя от своя страна се влива в Бяло море.

eXTReMe Tracker